ТЪМНА СИМФОНИЯ
Тишината е тлъста, разрязвана на парчета
от щурците. Луната се изкачва бавно между
клоните на боровете, като пухкав игленик.
Някъде тежка лапа пречупва клечка и навсякъде
мракът се скрива в себе си.
И започва музика. И свършва всичко друго.
© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2014, № 3 (172)