АБСОЛЮТНА ВЕРОЯТНОСТ

web

От часовника на стената
една секунда пада

после
втора

след това
и трета... пета;

накрая образуват
цяла редица, като мравки,
устремени към разпилени трохи.

Навън започва да вали
и капките падат;

барабанят
по покрива и се изливат
по улука към кофата
отдолу и -

радост! - тя се пълни с време.

И аз поглеждам нагоре и виждам
между черните антрацитни облаци едно
място, където светлината се опитва
да пробие,

и казвам:

Може би?

И той отговаря:

Може би!

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2019, № 7 (236)

Други публикации:
Пейчо Кънев. Последната вечеря. София: Издателство за поезия "Да", 2019.