В КАФЕНЕТО
Пусти са масите,
когато го няма Николай Кънчев,
тихо е в чашите.
Събудени чувства надничат отчаяно...
И си тръгват.
Няколко скучни глави на самотници
край кръглите маси почукват.
В тишината на изветряващи мозъци
игра на карти се чува.
Вятърът мрачно увърта пердетата
и на нашата маса сервира
едно листо есенно,
едно листо с цвят на бира.
Пусти са масите,
когато го няма Николай Кънчев,
тихо е в чашите -
само съсък на карти в блатото
и есента
с цвят на бира.
© Марияна Фъркова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.08.2014, № 8 (177)