* * *
Зад огромните стъкла на Унгарския културен институт
преминава част от живота на София:
около розовата сграда с решетъчния прозорец,
покрай дърветата в зелено, бяло или
ръждивочервено
и паркираните коли върху тротоара,
по паветата със зеещи дупки
на "Аксаков" и "Шести септември",
над каналите за мръсна дъждовна вода,
около хората, седящи в близкото кафене
на хиляда километра от Будапеща
и само на няколко метра от Дьорд Сонди
(или някой друг Дьорд,
който тепърва ще дойде),
седнал оттатък стъклената преграда -
с елече колкото унгарско, толкова и българско,
изтъкано от преплетените нишки на езиците
и от ръбовете на една прекроявана Европа -
от другата страна,
покрай огромния знак "забранено",
на който пише:
"Не важи за дипломатически автомобили".
© Марияна Фъркова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.08.2014, № 8 (177)