Марияна Фъркова

ЧЕРВЕНО

В три през нощта
той допи червеното вино,
прекоси червения коридор,
за да намери спасение
в празното ми легло.
Аз погледнах петната
от червено вино, от кръв
или от любов,
измих двете чаши с полепнали тайни,
с недоизречени думи и мисли,
прекосих червения коридор,
за да бъда спасена от този,
който търси спасение в мен.

В шест се събудихме
и той отлетя в червеното утро
с червените си криле,
изкусителни устни
и мечта за спасение.
Аз останах сама
сред бутилките празни от огнено вино,
от червена тъга,
от копнеж
по една
възможна любов
и едно
невъзможно спасение.