Кина Къдрева
Какво е тишината?
Какво е тишината?
Малко пухкаво глухарче всред полето - това е тишината!
Уж го има, а докоснеш ли го, и го няма!
Затова калинките минават покрай него на пръсти.
И бръмбарчетата минават на пръсти.
И дори паячето минава на пръсти.
- Ш-ш-ш! - прошепва вятърът, сгушва се мужду тревите и притаява дъх.
А цветята притихват и се ослушват.
- Ей! Чувате ли нещо? - обажда се плахо щурчето.
- Чуваме как калинките минават на пръсти край глухарчето - отвръщат цветята. - И бръмбарчето чуваме как минава на пръсти!
И паячето чуваме!
И дори чуваме как вятърът им казва: “ Ш-ш-ш!”.
- И какво е всичко туй? - пита щурчето.
- Това е гласът на тишината - отвръщат цветята.
- А откъде е тая тишина? - пита щурчето. - Може би е паднала от някоя звезда?
- Не! От глухарчето е! - отвръщат цветята. - То цялото е направено от тишина!
- Аз пък ще направя песничка за тишината! - казва щурчето. - Нали може да направя песничка за тишината?
- Може! - отвръщат цветята. - Само внимавай, да не би от песента ти глухарчето да се уплаши и да се разлети.
- Тя ще е много тиха - отвръща щурчето. - Тя ще е песен за лекичките стъпки на калинките, които минават на пръсти край глухарчето, за звъна от стъпките на бръмбарчетата и паячето. Тя ще е песен за цветята, които се ослушват да чуят тишината, и за самото глухарче, което цялото е направено от тишина!
И щурчето лекичко подсвирна, после пак подсвирна, и после подсвирна пак.
Тая песен така се хареса на калинките, че те престанаха да се разхождат, свиха се в креслата на цветята, заслушаха се и заспаха.
И бръмбарчетата се заслушаха и заспаха.
И паячето се заслуша и заспа.
И дори цветята затвориха камбанките на своите чашки и се унесоха в сън.
А звездите една по една надникнаха от небето, за да видят кой свири, и така си останаха надвесени над поляната през цялата нощ.
- Каква е тая песен? - попитаха те, когато най-подир щурчето млъкна.
- Това е песничка за тишината и за глухарчето, което цялото е направено от тишина - отвърна щурчето.
- Може глухарчето наистина да е направено от тишина, но самата тишина, най-хубавата, е направена от песен на щурец - казаха звездите. - Когато ни се иска тишина, ще идваме при тебе!
Така казаха, а щурчето се засрами!
- Грешите! - рече то. - Тишината е направена от лекичките стъпки на калинките, които минават на пръсти край глухарчето, за да не го безпокоят. И от внимателните стъпки на мъничките бръмбарчета! И от стъпките на паячето! И от шепота на вятъра! И от притаения дъх на цветята! И от сънищата на глухарчето, което цяло е направено от тишина! А аз превърнах просто всичко туй на песен. Това е! - рече то.
И щурчето подсвирна.
После пак подсвирна.
И после подсвирна пак.
© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2013, № 4 (161)