Кина Къдрева
- Джин!
- Джин!
Птичето с червената качулчица ли се обажда?
Не е птичето! - Пряспата на покрива се е събудила! Протяга се сънена на керемидите, порозовяла като захарен памук, и се чуди:
- Кой ли ме събуди? Дали котаракът с черните мустаци ме е погъделичкал с опашката си по носа, или птичето с червената качулчица ме е клъвнало по петата?
- Не съм аз! - казва котаракът и подава мустаците си от комина. - Моята опашка не е розова, а ти цялата си боядисана!
- И аз не съм! И аз не съм! - скача птичето с червената качулчица по керемидите. - Не виждаш ли, че човчицата ми е жълта? Скок! Скок!
- Ами тогава кой ще е? - чуди се пряспата.
- Трябва да е някой розов! - казва котаракът и се оглежда.
- Трябва да е някой захарен! - казва птичето и също се оглежда.
- И къде ли се е скрил тоя, дето ме събуди? - чуди се пряспата.
- Ей сега ще го намеря! - казва котаракът и се изкатерва на комина. - Ще го намеря и ще го помоля и мене да боядиса розов!
- Не! Аз ще го намеря! Аз ще го намеря! - подскача птичето. - Ще го намеря и ще го накарам да ми направи човчицата захарна!
Скок!
Скок!
- А какво ще правиш като станеш розов котарак? - смее се слънцето и се навежда да погледне в очите на котарака.
- Ами ще взема една стълба и ще боядисам с опашката си целия свят, за да е розов! - казва котаракът.
- Пък аз - "Клъв! Клъв!" Ще клъвна розовия свят с човчицата си от захар по петата и той ще стане сладък! - скача птичето.
- Ах, колко ще е хубаво! - казва пряспата и се протяга.
- Ах, колко ще е сладко! - смее се и слънцето, и хоп! Скача розово и захарно на покрива.
- А-а-а! Ето, значи, кой ме е събудил! - обажда се пряспата.
- Видяхте ли? Намери се! Намери се! - изчуруликва птичето, а слънцето му смигва заговорнически.
И щом смигна, изведнаж човката на птичето с червената качулка става захарна и то запява с такъв сладък глас, че целият свят се изпълва със сладост.
После слънцето погалва котарака по гърба и котаракът става розов! - С розово носле, розови уши, розови лапички, и разбира се, с розова опашка. Само мустаците му остават черни. За красота!
- Благодаря ти! - казва котаракът на слънцето и скача от покрива, за да си търси стълба. - Сега ще боядисам света розов! Защото един свят, когато е розов, е по-сладък!
- А аз ще го направя златен! - казва пряспата. - Златен, сребърен и скъпоценен!
Джин!
Джин!И тя започва да се разтопява.
Разтопява се,
разтопява се,
а от покрива - "Джин! Джин!" - започва да тече сребро и злато и да се стича в златно-сребърно поточе.
- Хайде! Окъпи се за здраве! - казва пряспата на слънцето.
- Ей сега! Само да си затворя очите! - радва се слънцето и - Бум! - скача в поточето и като цамбурва, разхвърчава на всички страни капки от сребро и злато.
Къпе се слънцето, стиска си очите, да не му влезе случайно сапун, и не вижда как под златните и сребърни пръски започват да никнат и да разцъфтяват златни иглики,
и златни минзухари,
и златни жълтурчета-глухарчета!Разцъфтяват,
разцъфтяват - и светът става златен!После разцъфтяват черешите,
и сливите,
и кестените,
и жасминът - и светът става сребърен!
А под тях вълшебно се появява копринена вълшебнозелена трева, сред която вълшебно отварят вълшебни цветове вълшебно алени и сини, жълти и розови скъпоценни цветя, и целият свят става златен, сребърен и скъпоценен!
- Виж ти! - казва слънцето, като се окъпва и като си отваря очите - наистина светът е станал златен, сребърен и скъпоценен!
- И розов! - казва розовият котарак, изправен върху захарна стълба, закрепена в небето и - "Мац! Мац!" - с опашката си боядисва ли, боядисва ли, боядисва облаците розови.
- И сладък! - изчуруликва сладко птичето с червената качулчица сред захарно-разцъфналата дюля.
- А завинаги ли? - пита слънцето.
- Зависи от тебе! - казва птичето.
- И от мене! - казва котаракът.
- И от всички! - прибавя слънцето, и това е самата истина.
© Кина Къдрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2013, № 4 (161)