Кина Къдрева - Чудовището и момиченцето Мила

ЧУДОВИЩЕТО И МОМИЧЕНЦЕТО МИЛА

Кина Къдрева

Имаше едно Чудовище.

Едно много страшно чудовище!

Един писател го беше измислил, един художник го беше нарисувал и то се зъбеше от страницата на една книжка с приказки. - Така застрашително се зъбеше, сякаш ей сега щеше да скочи и да се нахвърли върху момиченцето Мила, което искаше да прочете приказката за чудовището.

Искаше да я прочете! Много искаше момиченцето Мила да прочете приказката за чудовището, но не можеше да я прочете, защото не знаеше буквите и още не можеше да чете.

И Чудовището искаше да се нахвърли върху момиченцето Мила, но не можеше да се нахвърли, защото не беше истинско чудовище, а измислено и нарисувано.

Затова Чудовището и момиченцето Мила стояха един срещу друг и се чудеха какво да правят

- Неприятно! Много неприятно! - каза Чудовището.

- Да! - каза момиченцето Мила.

- Ами тогава хайде аз да мисля, че съм Истинско Чудовище, а ти да мислиш, че Можеш да Четеш - каза Чудовището.

- Хайде! - каза момиченцето Мила.

И Чудовището запя:

Аз съм чудовище страхотно!
Ти си момиче неграмотно!
Но няма да се бавим
и знам какво ще правим! -
Ще плашим всеки, който сварим! -
Децата, щом вървят самички,
и тия, дето са в колички!

- Не! - каза момиченцето Мила. - Никакво плашене!

- Че как така? Нали съм Чудовище и то страхотно! - Това ми е работата. Да плаша! Виж само какви зъби ми е нарисувал художникът! И какви нокти имам на лапите!

- Аз пък ще ги отрисувам! - каза момиченцето Мила, взе флумастера и зачерта зъбите и ноктите на чудовището. - Сега си беззъбо и безноктно Чудовище! Значи, Не Си Страшно!

- Как да не съм Страшно? - Я виж каква настръхнала козина имам! И каква настръхнала опашка! И какви рога имам на главата! И как страшно гледам с големите си очи! - ококори се Чудовището със страхотните си нарисувани очи. - Как да не съм страшно! - И Чудовището разклати заканително срещу момиченцето Мила страхотните си нарисувани рога:

От мене по-страхотно няма!
Плаши се и се крий при мама! - запя Чудовището.

- Нито ще се плаша, нито ще се крия! - каза момиченцето Мила. - А очите и рогата ти Ще Ги Закрия!

И без да се бави, момиченцето Мила бързо нарисува невиждащи очила на очите на Чудовището, за да не може Чудовището да я гледа страшно, а на всяко от острите му страхотни рога нарисува по един голям ботуш като ботушите на братчето си Йото, за да не могат рогата на Чудовището да бодат.

- Какво правиш? Какво правиш - викаше сърдито чудовището, докато момиченцето Мила му рисуваше очила на очите и ботуши на рогата.

- Правя те да не си страшно! - каза момиченцето Мила. - И вече съвсем не си страшно!

- А какво съм? - попита Чудовището.

- Сега си Забавно Чудовище и няма да плашиш децата, а ще ги забавляваш.

- Не ща да съм Забавно! Искам да съм Страшно и да плаша децата! Ти не се ли страхуваш от мене, като ме гледаш? - попита Чудовището.

- Защо да се страхувам, като си само едно нарисувано Чудовище? - каза момиченцето Мила.

- Нарисувано, нарисувано, но като скоча от книжката и като те хвана с лапите си, ще те налапам с беззъбата си уста и ще те глътна цяла-целеничка с фибичките на главата, с панталона, рокличката и с обувките! Ще те нагълтам и ще изплюя само копчетата на роклята, ципа на панталона и фибичките на главата да не ми бодат в корема - наежи се Чудовището.

- Ха опитай де! - каза момиченцето Мила, и бързо-бързо нарисува пред чудовището дебела решетка. - Сега си Чудовище в Клетка! И колкото и да се звериш, на никого нищо не можеш да направиш! - каза момиченцето Мила

- Ау, нещастно аз! Какво сега да правя! - опита се да захапе решетката на клетката Чудовището и да я разбие с рогата си, но нямаше зъби, а рогата му с нахлузени на тях ботуши, големи като ботушите на Йото, не ставаха за разбиване и като ги блъскаше в решетката на клетката, само главата му се замая.

- Нищо не можеш да направиш! - каза му момиченцето Мила.

- Мога! Мога! - закани се Чудовището. - Ще събера сили в опашката си, ще направя дупка на решетката, ще изляза от клетката и тогава ще видиш какво ще стане!

- Нищо няма да стане, защото решетката на клетката е много дебела и здрава и никой не може да направи дупка в нея и да се измъкне - каза момиченцето Мила и с флумастера направи решетката на клетката още по-дебела и здрава.

- Ами тогава какво ще правя като съм затворено в клетка и не мога да плаша децата? - едва не се разплака Чудовището. - Нали работата ми е да плаша децата?

- Сега ще стоиш затворено в клетката, а аз ще те Опитомявам! - каза момиченцето Мила.

- Какво е това Опитомявам? - попита Чудовището.

- Ще те правя от Страшно Чудовище на Забавно Чудовище! Да не плашиш децата, а да ги забавляваш - каза момиченцето Мила - и от Лошо Чудовище да станеш Добро.

- А ще боли ли като ме Опитомяваш? - разтрепери се Чудовището.

- Може само малко да те заболи главата, ако не престанеш да си блъскаш ботушестите рога в решетката на клетката и не престанеш да мислиш, че си Чудовище Страшно, и станеш Чудовище Забавно и Добро!

- А кога ще почнеш да ме Опитомяваш? - затресе се от страх Чудовището.

- Веднага ще почна да те Опитомявам! - каза момиченцето Мила.

- А не може ли утре? - попита Чудовището, защото се страхуваше от това Опитомяване и не знаеше как ще стане.

- Не може! - каза момиченцето Мила, взе разни флумастери с различен цвят и каза на Чудовището: - Стой мирно и не се страхувай!

- Как да не се страхувам, когато си е страшно!

- Няма нищо страшно! Само от страшно ще станеш смешно, забавно и добро.

И момиченцето Мила направи с разните флумастери смешни мустаци на Чудовището като стърчащи коледни елхи, изрисува върху настръхналата му козина пъстри точици и цветенца, на опашката му нарисува панделки, ботушите, нахлузени на рогата на чудовището, изрисува като весели палячовци, а на муцуната му изрисува звънче.

- Какво правиш с мене? Какво правиш с мене! - викаше Чудовището, докато момиченцето Мила го рисуваше.

- Опитомявам те! - му каза момиченцето Мила, без да спира да рисува разни весели и добри неща по Чудовището.

- А като ме Опитомиш, ще ме пуснеш ли да изляза от клетката - попита Чудовището.

- Зависи! - каза му момиченцето Мила.

- От какво зависи? - попита Чудовището.

- От това, колко си Опитомено и дали от Страшно си станало Смешно, а от Лошо - Добро!.- каза момиченцето Мила.

- И какво ще ме правиш след това? - попита разтревожено Чудовището.

- Ще те заведа в детската градина да забавляваш децата - каза момиченцето Мила.

- С книжката ли? - попита Чудовището.

- С книжката! - каза момиченцето Мила

- С клетката с решетката ли? - попита Чудовището.

- С клетката с решетката! - каза момиченцето Мила

- Няма ли да ме пуснеш на свобода, като съм Опитомено и като от Страшно съм станало Забавно? - попита Чудовището.

- Няма! - каза момиченцето Мила.

- Защо няма? - попита Чудовището.

- Защото децата не знаят, че си Опитомено и могат да се изплашат! - каза момиченцето Мила. - А аз не зная дали от Лошо си станало Добро.

- А ти какво ще правиш без книжката с приказките и без приказката за мене - за ЧУДОВИЩЕТО СТРАШНО?

- Ще кажа на писателя и на художника да не пишат и да не рисуват приказки за ЧУДОВИЩА-СТРАШИЛИЩА, а за ЧУДОВИЩА СМЕШИЛИЩА! - затвори момиченцето Мила книжката

- Ох, нещастно аз! - въздъхна Чудовището Смешно, докато момиченцето Мила затваряше книжката, и щом книжката се затвори, Чудовището веднага заспа, защото много се беше уморило от Опитомяването.

А момиченцето Мила взе телефона, за да се обади веднага на писателя и на художника да не пишат приказки за страшни чудовища, но си помисли, че ако писателят и художникът го попитат прочело ли е приказката, няма да може нищо да им каже, затова отложи разговора, докато се научи да чете.