* * *

web

Отива си от нас безмълвно
поезия и красота.
Затръшва времето врата
пред нас. Оставаме на тъмно.
За съществуване се борим
за покрив и за къшей хляб.
Духът ни става все по-слаб
от преждевременна умора.
Душевна нищета ни дави
подобно хищен единак.
Стъписани - от своя праг
не можем крачка да направим.
И всеки в своя коловоз
се мъчи слънцето да срещне
с очи, привикнали на свещи,
с душа, обгаряна от злост.

© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)

Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: А^б - Издателско ателие, 2004.