* * *
Когато липовата нощ докосва
със хладни устни сънните треви
и щурчов зов във дланите си носи,
и във полето всеки ек лови;
когато диалог със всяка птица
започва чаканата тишина
и се затварят светлите зеници
на къщите една подир една,
тогава мракът става чаша винo;
на масата си я полагам аз
и плискат се във мен вълните сини
на спомените с дръзкия си глас.
Пристъпил вече зад чертата зрима
на този свят, в прозрения вглъбен
отпивам глътките неутолимо,
но все е пълна чашата пред мен.
© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)
Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: Аб - Издателско
ателие, 2004.