ДЪЛГА ЗИМА

web

Не си отива зимата, не си отива.
Лежи като безсънен пес нощта.
И ме терзаят хиляди неща,
горчилките в сърцето не заспиват.
Снегът белее в черните ведра
на улиците пусти и зловещи.
Тук-там дърветата - печални свещи -
припламват чак до сивата зора.
И аз вървя, без сам да знам къде.
Дали си търся дом, или другар си търся?
Над мен се късат облаците гъсти -
да ми покажат само свод студен.
Не съм ли оня странен пилигрим,
обречен на безпътица да скита...
И все така далеч са светлините
на мойто лято за духа раним.

© Йордан Фурнаджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2014, № 7 (176)

Други публикации:
Йордан Фурнаджиев. Причастие от светлина. София: А^б - Издателско ателие, 2004.