Елена Мутева

БОГ*

О, Боже, Боже!
Великий Боже!
Кой Тебе може
да те постиже?

Кои не са слепели,
кога са смело щели
да видят Твойт лик?
Кои не са немели,
кога те биха щели
с нечистий си език
да хулят Тебе, Творче?
О, Боже, Ти, Великий!
Великий наш Боже!

Велика Твоята е слава,
голяма - Твоята държава!
Да видя Тебе аз не смея,
пред Твойто име аз немея,
пред Твойте очи аз бледнея,
пред Твойта слава аз слепея!
И тая планина висока,
която виждам пред очити,
и там една река широка,
която пада от гората,
не са ли те творения Твои?
И тия страшнити планини
не си ли ги направил с слово Ти,
за да познаем Твойти доброти?
И тая хубава природа,
що е пълна с красоти,
в която царствова свобода,
не си ли я направил Ти?
Не видя ли аз в нея Твойт лик,
Не видя ли могуществото Ти?
О, Боже! Боже, как си Ти велик!
Как са вилики Твоити доброти!

Ако почена да се моля,
То да се моля аз забравям!
Почена да се удивлявам
на Твоята сила, красота,
аз Твойто име прославям,
прославям Твойта доброта.

* Одата е отпечатана за първи път 4 години след смъртта на Елена Мутева в сп. "Български книжици" от брат й д-р Димитър Мутев, основател и първи редактор на списанието.