Дафин Козарев
Водната повърхност имаше зеленикав цвят и излъчваше свежест. Не се уплаши, когато падаше надолу към нея. Не беше високо. Любопитството й предизвика леки вълнички. Докато се спускаше към дъното, топлината я прегръщаше. Караше я да усеща ъгловатото си тяло заоблено и направо я разтапяше. Всяко кристалче от нея попиваше наситения аромат и се превръщаше в сладък спомен.
- Мадам, чаят ви. Както го обичате - с една бучка захар.
© Дафин Козарев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2013, № 9 (166)
Текстът е отличен с трета награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2013).