Антонин Горчев - Костенурка

КОСТЕНУРКА

Бавно бързай. Годините нека
да текат като сляпа река.
Други нека проправят пътеки,
други нека света да въртят.

В своя ден без промени живееш,
мисълта ти скована мълчи:
имаш къща, добре ти е в нея
и защо са ти всъщност очи?

Ни идеи, ни страсти те гонят,
нямаш цел, ни посока, ни път...
скрий глава под дебелата броня -
да се любят край теб и да мрат.

Епитафия мрачна си цяла -
уж си жива, а раждаш се в гроб!
Бавно в бързия свят си живяла -
без приятел и враг.
Без любов.