ХРИСТОС НА 56
През острите бодили на венеца
в горещо пладне слънцето узря.
За милостта на гъбата с оцета
пак на палача си благодаря.
Ръцете си поглеждам: черни рани
от кръста, който Бог за мен избра –
спасих ли някого, кого нахраних
и има ли в света по-малко страх?
А всеки ден съм прикован на хълма
и всяка нощ възкръсвам - пак и пак…
Дори на себе си до смърт омръзнах,
но все не идва чаканият знак.
На петдесет и шест месии няма.
Макар и разпнат, Божи син не бях,
ала живях с красивата измама,
че изкуплението сам избрах.
© Антонин Горчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2013, № 5 (162)