Александър Хр. Христов

ВИНАГИ

Ако смъртта е потъване
за останалите на брега,
разбирам защо,
когато отпътувам,
казваш, че ме чакаш
да изплувам,
разбирам
защо се завръщаме,
преди от дома ни,
от миналото,
да не е останало нищо
за запомняне.

Събрани сме
винаги, завинаги
в чужди спомени,
удавник до моряка,
човек при човека:
плаваме живите,
плават и мъртвите.