Александър Байтошев

ЗИМЕН БЛУС

прогонвам студа
от стария нос
животът скърца по стените
като съдбата
са дупките на скъсаното одеяло

гласовете на приятели
спотаени между дрехите
по тавана
мравки се разхождат
върху гърбовете си отнасят
минутите живот

видях сянката си
по мазилката пъплеше
"остави ме" й казах
искам само
одеяло вързано с връв
после върху ръбестия под
цял живот ще тананикам
разни весели мелодии