Александър Байтошев

КУЧЕТО И АЗ

В колибата спим -
кучето и аз,
разтопяваме се,
когато слънцето изгрее,
малко хляб,
светлината на луната,
достатъчни са.

Добър е покривът,
нищо, че е от картон,
добри са стените,
облепени с хартия.
Не съществуваме
извън нашия дом
само съседът ни,
стогодишният дъб,
успява да ни види -
за хората сме
капки восък по земята.