КОГАТО УМИРАХ ОТ СТУД
дъхът ми гори
като газова лампа
потривам ръце
нощ и сняг
накъдето погледна
отдалече идват виковете
на отскубнати дървета
облаци по луната се катерят
падам по гръб
излиза дъх
от виолетови устни
останах така
гледам го
изчезва нагоре
стана част от небето
© Александър Байтошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2013, № 4 (161)