Янислав Янков - През дъжда

ПРЕЗ ДЪЖДА

На Лили

През дъжда, през студения дъжд,
като луди по локвите тичат -
един хубав, но възрастен мъж,
едно младо, но грозно момиче.

Всеки иска да вярва, че той
с дъщеря си е тръгнал за вкъщи,
но в очите му пламнал е зной,
и във нейните пламнал е също.

Тя го гали със мокра ръка -
всяка бръчка в ръката й светва.
И я грабва той, сякаш така
ще я носи до дните си сетни.

Боже, гневна десница впрегни,
направи ги до края им слепи,
помежду им не слагай стени,
не посипвай душата им с пепел.

Накажи ме с най-страшния дъжд,
но в живота ми нека да тичат -
един хубав, но възрастен мъж,
едно младо и грозно момиче.