ПОСЛЕДНИЯТ...
в робство заченат
издъхна
внезапно
в неделя
Сега ще изровим от пясъка
железните свои камили
Ще лъснем ръждата
Медта ще покрием със огън
Зад дюните
сенките стават на хора
Със нокти и копия
сенките дебнат от пясъка
Днес нас ни очаква земята
на нашите внуци
Във нея се раждат маслини
по-едри от орех
Снегът на стадата
се срива от хълмите вечер
В кошовете с риба
морето говори
И хлябът се смее
изваден на дълги редици
И сладкият мирис на пушек
И хладната гръд на жените
Омръзна ни тая небесна храна
Къде е посоката
Там ли
Вратите на нашия рай се отварят
Крещяхме от радост
Танцувахме
с някаква песен без думи
Но скоро
в сърцата ни влязоха сенки
Задраскаха нокти
Удариха човки
сърцата
И всеки внезапно
замлъкна
Посипа главата си с пепел
Раздра си лицето
И дрехата своя разкъса
Ти знаеш ли пътя
А ти
Не го знаеш
Кой знае тогава
Разбрахме че никой от нас
не е питал
къде се намира
вратата
Вратата я знаеше оня
когото
погребахме вчера
След десет по сто
и толкова също години
се скитаме още
в пустинята мъртва от хора
свободни
бездомни
безименни
странни
Но тая проклета земя на легенди
я няма
И никой не знае
дали ще я стигнем
Дали ще заровим ръце
в кошовете с риба
Дали ще опитаме хляба
изпечен на земната плоча
Дали ще проливаме вино
наместо кръвта си
И нас ни убиват
И нас ни превръщат във пепел
И дълго говорят
как Някой
от Марс ни е смъкнал
Планета с безкрайна
и тъжна пустиня
Но кой да ти каже
Роденият в робство
издъхна
в неделя
© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2012, № 7 (152)
Други публикации:
Янислав Янков. Аз съм Ной. Велико Търново, 2003.