Янислав Янков - Есенни минзухари

ОПАСНОСТ

Чернея за море по-чер от гарван,
за истинско море, за кораб дървен,
макар разбит, макар на бряг захвърлен,
тъгувам за море, в морето вярвам.

Далече е морето, да... морето
с удавниците мили на Созопол,
с безбрежния си вятър, с оня вопъл
след бурята... Защо ми е отнето?

Вълните му до мен не стигат вече.
На сушата палачът леко диша,
по-подъл е разбойникът, излишен
е смелият, на сушата обречен.

Под стрехите единствен ангел земен
е червеят с кръчмарската си свита.
Преструват се на кораби колите,
но никоя не спира да ме вземе.

Морето ми, морето ми спасете
на Христо Фотев с корабите стари.
Опасно е - заключват ги в хангари,
защото се излита с тях в небето.

Опасност за страха и за палача,
за мишките, за червея, за оня,
доказал: най-високото е клона,
на който шапка мека се окача.

Опасност за момичета неверни,
за влогове, за банки, за рушвети.
Далече е морето, ах, морето,
спасете го за мен, макар и черно.