Янислав Янков

МИГОВЕ

Щом влязох, се огъна мигом здрача -
мелодия, която кротко плаче
с една въздишка сладка на Гонзалес,
спокойна струйка кръв в самия залез.

Валеше дъжд... Камината отсреща
накара да подскачат всички вещи.
Звънеше в чашите тревожна струна.
И те целунах, без да те целуна.

Уж в стаята си бяхме, а отвори
невидима ръка небе отгоре...
Крила на птица залюляха стола.
Трева по пода, виждах, бе набола.

По стих на Пастернак като по стълба
се качваше дъждът... На прага - гълъб
държеше в човка скъсаната струна.
И те целунах, без да те целуна.