МАРИЯ НА ХУДОЖНИКА

web

Пере момичето на двора
на херувимите крилете.
И щипките щурци са златни,
накацали по снежни рози.

Горят гърдите му - две нимби,
затворени във златна мрежа.
Усмивката му Бога мами
и сладка е като череша.

Кой би могъл да си помисли...

Когато дойде мъжки вятър,
върху черешите ще стъпи.
Ще загорчи като костилка
усмивката, ще го задави.

Ще мъкне тежките панери
с повехналите мъртви рози,
а щипките върху прането
ще се превърнат просто...

в щипки.

 

 

© Янислав Янков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2015, № 2 (183)