утро
бавно отмествам
завивката на съня
навън денят също
отваря очи
всичко започва
отначало
любов
търсим път
един към друг
пътят
не свършва
поезия
моят поглед
срещу твоя
изкуството да се живее
взимам уроци
полагам изпити
всеки ден
се готвя
първо грижите ни затрупват
после годините
после пръстта
рожба
гледам те
как растеш
годините пред теб
се увеличават
годините пред мен
се топят
задушница
една молитва
за всички
които си тръгнаха
без да се сбогуват
© Венелин Бараков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.11.2018, № 11 (228)