ЗАПАЗЕНИ ДУМИ

web

На опакото на ръкава пише
                                думи,
не-изтрити, не-протрити
от забрава
или от химия, която ги променя.

От другата страна
на моя свят тече река
                                дълбока
                                скрита
                                и самотна.

Погледна ли нагоре,
не към ветровете,
към кърпената сиво-розова фасада на панела
                                на мойта майка – дом – заплащан двадесет години,
                                наречен място за живот,
                                аз искам хубавите думи да запомня,
                                да й ги подаря, да я зарадвам,
                                да боядисам с тях
света й.

© Ваня Вълкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2012, № 10 (155)