* * *
Нощта е лека - лека нощ.
Той слагаше нощта на раменете си
и се отправяше на Юг.
- Колко тежеше тая нощ?
- Колкото куфар пълен с бели ризи.
- Нощта има ли копчета?
- Всяко следващо копче я приближава до деня.
Очите под клепачите му никога не спят,
винаги будни, показват нула часа.
Този Юг, в който винаги е нула.
- Кога очите му почиват?
- Когато клепачите се шегуват.
- Очите му не са ли много кръгли?
- Това е изискването към всяко око.
Той носеше нощта, в която спеше тя,
от пътя чаршафите са ветрила.
Леко и прохладно е на вятъра.
Въпрос на едно дете, наблюдаващо стиха отстрани:
ако някой открадне клепачите му,
какво ли ще показват очите му, когато спи?
© Радослав Чичев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2011, № 10 (143)
Други публикации:
Радослав Чичев. От прашинката на деня. Благоевград: Арс, 2011.