ЛЕБЕДИТЕ В ЗЕМУН
красиво плават без да могат да обяснят
защо децата в училището за слепци
преди и след Войната
никога не са успели
да прогледнат
за плаващите като лилии тела
на убитите войници
и дали детските уши
със свръхнапрегнат слух дочули са
стоновете и въздишките
от концлагера наблизо
...
сега душите им са сажди
в белите дробове на паметта
и въпреки че ослепителни са
перата на лебедите в Земун
очите им все гледат гледат
но не виждат
и като въпросителни огънати са
нежните им шии
© Патриция Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2020, № 2 (243)
Други публикации:
Патриция Николова. Нашествие от думи. София: Рива, 2017.