Начо Христосков - Старецът и слепците

СТАРЕЦЪТ И СЛЕПЦИТЕ

Начо Христосков

В това село всички бяха слепци. Така се раждаха и нямаше как някой да е весел. Нищо - нито цъфналите акации и вишни, нито цветът на лавандулата и магарешкият бодил можеха да прогонят мрака и тъгата.

Така беше до деня, в който по обед в селото се появи старецът с мечката и гъдулката. Той идваше за първи път тук. Поспря се на мегдана, поогледа се и разбра всичко. Реши, че няма смисъл да опъва теловете на гъдулката и синджира на мечката. Слепците нямаше да могат да видят как тя послушно танцува и изпълнява командите му.

Някакъв скрит глас обаче му прошепна: "така и така си дошъл, защо да не посвириш малко и мечката да не се поразкърши?"

Сред тъжната тишина прокара лъка по струните и нарочно запя някаква весела песен...

Слепците чуха и нея, и звуците на гъдулката. Един подир друг се приближиха и наобиколиха пеещия старец и играещата мечка. Постепенно площадът се изпълни с цялото село... Лицата на слепите хора се оживиха, постепенно върху някои от тях се появиха леки, а след това и по-широки усмивки.

Четирима-петима тихо започнаха да пригласят на стареца. Това го въодушеви и той запя втора песен... След нея трета, четвърта - все радостни и закачливи.

Броят на пригласящите на песните му слепци ставаше все по-голям и по-голям...

До вечерта старецът изсвири и изпя още много песни...

И най-чудната картина настъпи, когато всички слепци от селото - мъже, жени и деца - един подир друг започнаха да се хващат за ръце и сякаш по-зрящи и от най-зрящите, завъртяха буйно хоро. В пълен синхрон телата им се навеждаха надолу краката им потропваха по земята, а веселите им подвиквания "иху" и "иха!" се издигаха високо във въздуха и кацаха върху изглеждащите като бели ластовици гроздове на акациите, или пък оставаха долу в по-ниското върху розовия цвят на магарешкия бодил....

По средата - мечката също подскачаше радостно, от нейната уста от време на време също излизаха мощно "иху!" и "иха!", а старецът, никой не знаеше името му, може да беше и самият Омир, щастлив, свиреше ли, свиреше...

С такова вдъхновение, майсторство и наслада, с каквито никога и на никое друго място по света досега не бе го правил.