Мирослав Ангелов
"Стените плачат ли? - попитах Бог.
Тъгата е човешка - отвърна ми той."
- Моля поставете вашата карта! Моля поставете Вашата Карта! Моляя… Поставете ВАШАТА КАРТА!!
Откъде и как се появиха чукът и пироните - нямам спомен, но гласът закова молбата вътре в главата ми, точно между очите, и аз заплаках. Болката се заигра като вакуум с празна консервна кутия и ме прилепи към стената. Опитах да захапя прашинките, лижех камъка с надежда за малко хлад против лавата, в която се бе превърнал мозъкът, пръстите на разперените ми ръце безнадеждно рисуваха по грапавата повърхност.
- Айре ве, к`во се пипкаш?!
Извадих от джоба продупчения на кръст с шест дупки автобусен билет и написах върху бялата страна:
"Моля спрете страховете и болката. Моля!"
Сгънах билета. Бавно. И го поставих в пролуката на банкомата
Допълвам те, боже, "...и вярата също".
© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2014, № 3 (172)