Мирослав Ангелов

ЕЛИС

Мирослав Ангелов

Елис побутваше планетата по Млечната пътека. На всяка галактическа отбивка тя спираше. Първо, за да си почине, и второ, за да види случващото се през очите на обитателите на квадрата, с който усмихнато играеше. Последно, хората бяха достигнали един от ръбовете на своето въображение, надничаха в бездната и вместо да полетят, както впрочем правят всички във Вселената, те с ужас побягваха назад.

Отново се спря. Поседна до дървото на желанията. После се вмъкна в една шарена котка и надзърна.

Видя преградите. Високи стени в края на всеки един от пътищата, водещи към безкрая. „Хмм”. Котката измяука. Момиченцето се нацупи. Прегърна квадрата и той се превърна в кълбо.

„Може би сега ще престанат с тези смешни притеснения за падение!?”

Това си помисли Елис, ритна топката и продължи с игрите.

Квадратче.