В КРАЯ НА ОКТОМВРИ
Лист по лист
дървото се оцежда.
И му олеква
лист по лист.
В цял ръст
протягат се до края вейки, клони,
изпънати - стърчат -
ръце в протест
срещу тегобите на естеството:
зашумена корона, препълнена от плодове, огъваща ги доземи...
Без пищния товар
сега на себе си принадлежат.
И от дола расте шумът
на стихналата допреди, притисната отвсякъде рекичка.
Тишината дава шанс на всички.
22.10.2012, Ярема
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.06.2017, № 6 (211)