СУТРИН РАНО
Разшумват листата
зелени, зелени;
ручи светлината,
кипи и се пени -
ту в бяло, ту в жълто,
ту в синьо, в златисто
денят преизпълва,
с каквото си иска...
Растат небесата,
росата избива
и чуй: тишината
е тъй приказлива.
И в цялото радостно
жужене, цвъртене
отнякъде жалостно
все нещо простене.
Все някой се лута.
През паузи къси,
писука, мяука
и майка си търси...
27.08.2012, Ярема
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2017, № 2 (207)