Марин Георгиев
На Светлозар Игов
Поезията, литературата ли да кажа, е заболяване. Или - най-ненаситната любовница. Иска всичко. Накрая изяжда и теб самия.
С какво можеха да ми помогнат майка и татко, да ме насърчат или спасят?! От свои - чужди ми станаха. Да не говорим за роднините.
Чакаха ме други, некръвни братя, по-скъпи от кръвните. Избор по родство, ако цитирам Гьоте.
След поезията - роднините ми станаха чужди, чуждите - роднини; поезията ми стана родина; родината - чужбина.
Освен от родина, поетът има нужда и от чужбина. В началото на юни 1982 кракът ми стъпи за първи път в Будапеща; изгубен в теснините на улица "Ваци", сред мирис на кафе, бляскави витрини и извираща като светлина музика, казах си: значи това е Европа, само че е още по-хубаво!
И Унгария ми стана достъпната Европа. Даде ми това, което България ми отнемаше. Сякаш тя ми бе родина, а България - чужбина.
В родната чужбина емигрирах чрез чуждата родина!
2011
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2020