Марин Георгиев
До онзи ден бях убеден, че под натиска на необходимостта тогавашната управленска система е била принудена да се разчупи.
До онзи ден, защото намерих една моя декларация, която явно ми е била поискана.
"Декларирам, че след получаване на софийско жителство най-малко десет години ще работя в изданията на ЦК на ДКМС, или изданията, в които бъда назначен. За верността на горното се подписвам: (подпис) София, 16.01.1979".
Не знам другите колеги с какво са изкупили своето пософиянчване, макар тия декларации да си бяха чиста формалност. Или поне такова бе съзнанието ми, когато я написах и подписах. И то с лекота.
И без такива подписи нямаше къде да ходим, бяхме закрепостени от системата и затворените ѝ граници, в които търсехме начин да се осъществим.
Но поне ми остана възможността да се шегувам с жена си - софиянка: Имаше късмет ти, жено - омъжи се за софиянец, а не за провинциалист.
05.04.2015
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.09.2018
Марин Георгиев. Някой винаги гледа. Написано между другото (1967-2015). Варна: LiterNet, 2018-2020