МАРТ

web

Кокиче, детско зъбче си
на пролетта.

Маргарит Жеков

Синигер стрелва се като искра.
Небето - толкова високо, гъсто синьо,
че може да потъваш и потъваш - няма край!;
Опиянява въздухът като невинност.

Снегът, прояден от земята, почернява;
омекнал и подгизнал - снизва сам;
висулката върха изостря, в капка наедрява,
полита, пада...

Кокичето пониква точно там!

Поникват още - капка подир капка -
от сняг по-бели, от облак засиял!

Ала и облакът най-бял
е с черна сянка.

02.-03.-06.09.2010, София

 

 

© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2018, № 7 (224)

Други публикации:
Марин Георгиев. Доживяване. Велико Търново: Фабер, 2011.