МАЙ
Короните - копи зелени -
набъбнали са от листата,
дотолкоз сбити и сгъстени,
че как ли ги крепят стеблата!
А миризмите, цветовете
с ветреца са в превара,
от тях и нощите са светли,
а пък денят - в омара...
Жужене, блеене, чирика
дори и птичето най-дребно
и всеки цвят и животинка
живеят като за последно.
- - - - - -
Самичко ехото се вика.
От синьо сводът ще се пръсне!
По-силно и от извор блика
животът...
Само да възкръсне!
06.09.2010, София
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2018, № 7 (224)
Други публикации:
Марин Георгиев. Доживяване. Велико Търново: Фабер, 2011.