Марин Георгиев

МАЙКА

От предиобедния лов се връща...
Върви едва и се поклаща натежала.
А те прескачат се и преобръщат,
под лешника се свират щом прижари.

Глава навела, спира посред боба цъфнал:
измяква тъничко, с писукане на квачка,
и сякаш че стояли са цял ден на тръне -
към нея презглава светкавично изскачат.

И тя, и те - накуп - в превара мъркат...
Досущ човешко им е щастието!
И на листата сенките по тях помръдват,
редуват се със слънчевия блясък.

Така нашарени, глави надигат жадно!
Изцяло права - сяда и с глава нагоре,
готова да засити всички гладни.
Те впиват се в зърното животворно.

Извън света, като заспали са, замират...
Опашчиците даже не пошавват.
Тя, сладостно-замижала, внезапно взира се,
тревичката най-слаба да потрепне даже...

17.07.2012, Ярема