ФЕВРУАРИ
Фучи фурията, ръмжи бурана,
снегът увива на фуния,
едва ли някой жив остана,
а ако има - то се крие.
Уж ясни бяха, бяха пресни
следите хлътнали на мечка,
а вече вредом - преспи, преспи,
където Малък Сечко сече...
Отпаднал и без дъх, залязва
светът, скован под ледовете;
луната само - късче разум,
или прозорче - в мрака свети.
06.09.2010, София
© Марин Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2018, № 7 (224)
Други публикации:
Марин Георгиев. Доживяване. Велико Търново: Фабер, 2011.