Мариана Дафчева - Привечер е...

* * *

Привечер е.
Поляга светлината.
Зеленото на кротките тополи
попива залезът.
Безплътни сенки
в сънното на мрака
звездите са.
Зашушната
луната между клоните.
И тишината -
песъчлива
в гнездата птичи шепоти
събира.
С желания за допир
синевата
и хоризонтът,
онемял за близост е.
Ранима сладост
в пръстите на вятър
ниже стъпките ни...
Искам те.