FINITA LA VITA NUOVA
От прозореца ми, Данте, не се виждат пилигрими
и никой не върви към Рим.
Никой не тъгува за смъртта на Беатриче
защото тук не се е раждала.
Никой не отива никъде.
Бедни безработни цигани стоят в редица
като синигери на припек в ад без насекоми.
Аз - бяла врана непрокопсана -
седя на сянка, хващам думи и ги пускам.
Няма кой да ги поиска.
Limbo.
Циганите не ги гонят, щото искат насекоми.
Утвърдените поети били на диета.
Приятелите ми са сити с моите симптоми.
Ще спра да се опитвам да ударя тъпана,
и ще се изтегля, Данте, като тебе
да се уча да обичам с интелект.
Край на новия живот.
Ще се обадя чак с голямата комедия
оттатък.
© Любомир Терзиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
Стихотворението печели Трета награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2010).