* * *
Обута в кадифените му панталони,
широки и протрити, и удобни,
и в старите му маратонки като лодки,
копая си в градината,
припявам.
Дочувам -
връзките, вържи си връзките,
че ще се спънеш.
Глупако стар,
пък как не спираш,
чак оттам...
Усмихвам се, прекръствам се.
Прости ми,
Господи,
и го наглеждай,
че повече от мен се спъва!
© Люба Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2017, № 4 (209)
Други публикации:
Люба Александрова. По сянката ни разпознава светлината. София: Фараго, 2017.