* * *
Леки есенни одежди,
лека есенна мъгла,
утрото едва проглежда,
в утрото ръми тъга.
Езерото попилява
лодчицата без весла,
няма за къде да плава,
няма. Ничия е тя.
Щъркелите са далеко.
Врабци, гарвани стоят.
Нейде кукувица еква
в този безответен свят.
Неприветно два дувара
още читави стърчат.
Там щурците катунари
на прощаване скриптят.
И луна на залез скланя
алената си глава,
а на изток се прокрадва
дрипавата синева.
© Люба Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2017, № 4 (209)
Други публикации:
Люба Александрова. По сянката ни разпознава светлината. София: Фараго, 2017.