* * *
Как да си отивам?
Къщата ми тука е.
Всичкото зелено
рукнало и хукнало.
Всичките вселени
в щедра бистра капчица.
С дъждеца дотичала,
в миглите ми кацнала.
Всичкото богатство -
в жълъдчето мижаво.
Катеричка пъргава
тутакси го гризва.
Как да си отивам,
къщата ми тука е.
Кой ли си свирука,
на небето стъпил?
© Люба Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2017, № 4 (209)
Други публикации:
Люба Александрова. По сянката ни разпознава светлината. София: Фараго, 2017.