* * *
Чувам водата във вадата
от снощи бърбори,
проглася:
река съм, река съм, река съм.
На високия покрив отсреща
косът гордо,
надменно
се надвиква с дъжда.
Охлюви,
червеи,
жаби
пъплят щастливи
из мократа сочна трева.
Просто и преходно,
и удивително.
© Люба Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2017, № 4 (209)
Други публикации:
Люба Александрова. По сянката ни разпознава светлината. София: Фараго, 2017.