* * *
Посегнах дете да погаля.
То ухапа ръката ми.
Дадох си хляба на гладния.
Изяде го. И насъска кучето.
На болния купих лекарство.
Той ме прокле - било горчиво.
Това е добре.
Значи, все пак ме има.
Съществувам и още ме виждат.
© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2020, № 5 (245)