Георги К. Спасов - Аз съм... българин

АЗ СЪМ... БЪЛГАРИН

Георги К. Спасов

Почивните дни (или както по-образованите ги наричат "уикенд") преминаха под знака на драматични репортажи за събитията в Париж - разстрела на журналистите от сатиричното списание "Шарли Ебдо" и смъртта на заложници в хипермаркета "Кашер". След грандиозното шествие в "столицата на света" нашите ТВ коментатори очаквано използваха клишето, че "светът вече не е същият".

Светът вече не е същият...

А България?

Министърът на вътрешните работи побърза да ни успокои, че нямало непосредствена заплаха от тероризъм за България. Би трябвало да полегнем на дивана и да гледаме спокойно телевизонните новини. От тях обаче научаваме за взрив на природен газ в Разлог и за разминала се опасност от много по-големи материални щети и човешки жертви. Преди това имаше експлозии на боеприпаси на различни места и загинали хора. Имаше и наводнения и нови жертви, за които дъждовете не бяха виновни. Министърът на финансите, един младеж с добре поддържана къса косичка и немигащи сини очи, намали субсидията за ЖП-то и започна поголовното спиране на влакове - закриват се гари, затриват се села, професии и хора. Опитват се да посегнат и на най-живописната теснолинейка у нас - тази от гара Септември до Добринище. Правят го с лека ръка, защото никой от управниците не е пътувал с теснолинейка, те ползват луксозни автомобили, купени с наши пари, които профучават с непозволена скорост през села и градове, за да доставят "столичаните" по хотели и ски писти във Велинград и Банско. Съкращават се влакове, съкращават се работни места... Един човечец попита наивно: "Ами защо не се съкращава броят на депутатите, след като населението ни намалява?" Той пита, ама няма кой да му отговори. Защо не съкращаваме броя и състава на министерствата? Защо не намаляваме огромната държавна бюрокрация, която е не само внушителен бюджетен разход, но и реална пречка за нормалното и делово развитие на частния бизнес? Пак от новините научаваме, че много българи се връщали обратно в страната си - за годината те били 5 хиляди, но видите ли, други 20 хиляди през същата година са я напуснали! Това от "добрите" новини ли е?... Колко време още ще мине до изчезването ни като българи и държава?

Аз съм Шарли! Аз съм Шарли!...

Милиони хора и гордо, и гневно, и с болка изричат тези думи, идентифицирайки се с жертвите от Париж. Мисля, че не е необходимо и ние да повтаряме този възглас. Достатъчно е да организраме шествие - не, не в столицата, а в Провинцията, тази забравена от всички управляващи територия - и да издигнем друг лозунг, много по-трагичен: "Аз съм българин!"

Аз съм българин... и съм много, много застрашен!