* * *

web

Аз съм си войводата.
Аз съм си и четата.
Лист в гората се разлисти
мислите ми да завие.

Мисъл не остана
незагърната.
Хвърлям се към извора
диво и разгърдено.

Ден, войводо,
не останах жаден.
Ден и не преситих.

Триста луди
в мене май се сбиха.

Тихо е във мене.
Гръм отекна надалече.

Ей, човече!
Всеки си е и войвода.
Чета си е всеки.

Бурята е
да проверява върховете...

 

 

© Димитър Васин
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)