Дарина Дечева - Кота нула

КОТА НУЛА

Отдавна влизам тихо във животи
и не отварям с взлом врати и рани.
Живея на батерии и кротко.
Сама, сред шумни и еднообразни

забавни и доволни, кръгли хора,
които се усмихват по часовник,
надничат зад пердето на прозореца,
а нощем се оцъклят като сови.

Срещу съня си първо се оцъклят
с едното си око - циклопи сиви.
Душите им са заешки. По мръкнало
отглеждат страх. И страшно им отива.

Отдавна зная - някак е спокойно
да не докосваш с пръсти кръгли хора.
Така живеят - нули многобройни,
до пръсване напълнени, до горе

със шум. И тегнат точно атом хелий,
достатъчен животи да задръства,
да ги пресова, мачка, да ги мели,
със взлом да ги превзема и прекръства,

докато ти, самотна единица,
докрая се опъваш като струна,
напираш да летиш, да станеш птица.
... И кротка, синевата те целуне.