Антина Златкова
От акордеона дядо ми виждаше само черно и бяло:
баба ми с тяло акордеонено, с мажорна усмивка и очи - полутонове
пътища светли като живота
той - черноок музикант - с две любови - бабата и акордеона
Една тамянена и безлунна нощ баба изгорила акордеончето. Дядо - бял и минорен - я удушил и до смъртта си не проговорил.
© Антина Златкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2012, № 9 (154)
Текстът е отличен с трета награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2012).